Постинг
11.04.2012 08:32 -
"ФАНТОМНИЯТ" ЕФЕКТ НА ДНК - 2
Всички думи със светлозелен цвят са линкове към други статии! Това е продължение от първата част на статията която е - ТУК! Гаряев доказва че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантоватамеханика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с някакво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, коетоне е с електромагнитен характер но което очевидно може да контролираелектромагнитната енергия - в дадения случай чрез съхранение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическамолекула, която да ги задържи. И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом с течен азоткойто създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала - но следпет минути отново се появила. Това упорство на фантома на ДНК - нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в който се е намирал фантомът на ДНК - в дадения случай чрез внезапен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново биваорганизирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който е съществувал и преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление и въпреки всичко то се случва. Колко дълго според вас се е задържал този фантом? Колкото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видимтридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика - обаче е факт! Тазиинформация съществува вече двадесет и седем години! Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея (Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер - около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?! - но време е да ви го кажа!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричамеВселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имамеенергиен дубликат. Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да вършиработата си по улавяне на светлината, дори и когато нас вече ни няма там. Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашиятенергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в миниатюрни спирали точно на мястото, където сте седели допреди малко - с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, в продължение на най - малко тридесет дена, след като сте си станали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, са микроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръжено око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка! В продължение на над четиридесет години пък доктор Йън Стивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето. Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват катородилни белези в „новото" ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение акоприемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а той се носи от един живот към друг и пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени - особено когато сме все още деца ипреди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.
Следващ постинг
Предишен постинг
