Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2019 07:27 - Елън Уайт и личността на Святия Дух
Автор: antoninus Категория: Други   
Прочетен: 2065 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Д-р Мерлин Д. Бърт е директор на Центъра за адвентни изследвания във филиал на настоятелството на Елън Г. Уайт и доцент по история на църквата в Семинарията по теология на адвентистите от седмия ден, Бериън Спрингс, Мичиган, САЩ.

Никое християнско учение не е по-фундаментално от учението за Бога. Библейското разбиране на адвентистите от седмия ден за Триединството ни помага да разберем разкритото ни естество, атрибути и характер на Бога. През последните 15 години много е написано за историята на разбирането на адвентистите от седмия ден за Божеството или Триединството и по-специално позицията на Исус в Божеството 1. По-малко е написано за историята на разбирането на Елън Уайт и адвентистите за Святия Дух в Божеството 2.

На фона на ранната адвентна теология и опит, тази статия ще изследва разбирането на Елън Уайт за Святия Дух. Първо ще дам кратък преглед на адвентния възглед за личността на Святия Дух в началото на ХХ век. Внимателното изучаване на Библията, заедно с ясните изявления на Елън Уайт, повлияват значително на промяната в адвентното разбиране. Поради настоящите въпроси ще бъде отделено известно внимание на установяването на истинността на най-ясните изявления на Елън Уайт относно природата на Святия Дух в Божеството.

Адвентните разбирания за Светия Дух до ранните години на ХХ век
Разбирането на съботяните и адвентистите от седмия ден за Светия Дух до 1890-те години е до голяма степен фокусирано върху конкретната форма или „живата реалност“ на Святия Дух като божествено проявление, а не на Неговата природа или личност 3. В периода до 1890-те години повечето адвентисти не приемат, че Святият Дух е отделна личност. За тях Божеството включва Отец (който е всемогъщ и всезнаещ), превъплътения роден Божествен Син и Святия Дух като проявление на присъствието или силата на Отца или Сина. Адвентистите подчертават отделните и различни личности на Отца и Сина. За мнозина ранни адвентисти личността изисква материална форма, която не допуска вездесъщност. Определяйки Святия Дух като влияние или сила от Отца или Сина, това позволява на Бог да бъде вездесъщ 4.

През 1877 г. Дж. Х. Уагонър пише за Святия Дух като за То, а не за Него. След като пише за “един много оспорван въпрос”, т.е. “личността на Духа”, Уагонър описва “Божия Дух” като “онази ужасна и тайнствена сила, която произлиза от трона на вселената” 5. През 1878 г. Урия Смит отговаря на въпроса „Какво е Святият Дух?”, като пише: „С една дума, може би най-добре може да се опише като тайнствено влияние, произлизащо от Отца и Сина, техен представител и средството на тяхната сила” 6. И двамата  запазват уважението си към тайнствената природа на Святия Дух. През 1878 г. Д. М. Канрайт в статия от две части, използваща повече аргументи и апологетика, категорично отхвърля личността на Святия Дух: „Святият Дух не е личност, не е индивид, а е влияние или сила, произтичащо от Божеството" 7.

През 1889 г. М. К. Уилкокс, един от редакторите на „Знамения на времето“, пише: „Божията сила, отделена от личното му присъствие, се проявява чрез неговия Дух“8. Представяйки идеята как Бог може да бъде вездесъщ, Уилкокс пише през 1898 г.: „Бог е личност; как може животът Му да присъства навсякъде?”и след това сравнява Духа с “аура”, която се простира отвъд човек 9.

Няколко други адвентисти от седмия ден имат съвсем различна гледна точка и предполагат, че може би Святият Дух е ангел или от същия вид като ангелите 10.

През 1890-те години започва промяната в приемането на личността на Святия Дух. Един пример за тази промяна може да се види в разбирането на Р. А. Ъндъруд. „Святият Дух е личен представител на Христос в света; и той е натоварен с работата да се изправи срещу Сатана и да победи този личен враг на Бога и неговото управление. Сега ми се струва странно, че някога съм вярвал, че Святият Дух е само влияние, предвид работата, която върши 11.

Промяната в начина на мислене относно личността на Святия Дух вече е в ход, когато през 1907 г. А. Т. Джоунс пише: „Святият Дух не е влияние; нито впечатление, нито мир, нито радост, нито нещо… Святият Дух е личност, вечна божествена личност 12.

Елън Г. Уайт и Светият Дух до последното десетилетие на 19 век
Писанията на Елън Уайт са особено богати по отношение на Святия Дух. Често се говори за Него както в нейните публикувани писания, така и в непубликуваните. Всъщност тя говори за Святия Дух почти толкова често, колкото и за Исус.

През ранните си години Елън Уайт приема три важни насоки по отношение на Святия Дух и Божеството, които продължават през целия й живот. Първо акцентира върху личността на Бог Отец и Исус. През 1845 и 1846 г.  има клон на адвентистите милъристи, които твърдят, че Исус е дошъл духовно на 22 октомври 1844 година. През 1846 г. Елън Уайт пише в потвърждение на личността на Отца и Исус: “Видях престол и на него седяха Отец и Неговият Син Исус Христос. Погледнах лицето на Исус и се възхищавах на прекрасната му личност… Попитах Исус дали Отец му има форма като него; Той каза, че има, но не можех да го видя 13.

Други съоснователи на Църквата на адвентистите от седмия ден, като Джеймс Уайт и Джоузеф Бейтс, също директно се противопоставят с печатни материали на спиритуализиращия възглед и подкрепият личността на Отца и Исус 14.

Второ, също както адвентистите като цяло, Елън Г. Уайт разбира Святия Дух от гледна точка на неговите практически проявления. Делото на Святия Дух е много присъщо и активно в нейната християнска опитност и служение. Тя получава стотици пророчески видения и сънища и често преживява драматични благословения чрез действието на Святия Дух. През първите няколко години от своето пророческо служение Елън Уайт се сблъсква с някои, които вярват, че нейните видения са резултат от месмеризма - сега известен като хипноза - и твърдят, че нямало Святи Дух. Това я води до „силно страдание, почти до отчаяние“.

„Мнозина биха ме накарали да повярвам - пише Елън Уайт, - че не е имало Свят Дух и че всички опитности, които светите мъже на Бога са преживели, са само хипноза или измама на Сатана.“ 15. Тя отхвърля тази идея.

Трето, нейните възгледи за Святия Дух са извлечени от Библията. Тя, както и други ранни адвентисти, е преди всичко ученик на Писанието. Проявява особено внимание да не се отклонява от Библията в описанията си на Светия Дух.

През 1891 г. Елън Уайт пише в отговор на човек, който вярва, че Святият Дух е всъщност ангел Гавраил и че 144 000-те ще бъдат евреи, които признават Исус за Месия. След като дава важни принципи на библейското тълкуване, тя директно коментира неговите възгледи. “Идеите ви относно двете теми, които споменахте, не се хармонизират със светлината, която Бог ми е дал. Природата на Святия Дух е мистерия, която не е ясно разкрита и вие никога няма да можете да я обясните на другите, защото Господ не ви я е разкрил. ”След това тя цитира Йоан 14:16 и продължава: “Това се отнася до Всемогъществото на Христовия Дух, наречен Утешителят.” После Елън Уайт признава ограничениетона собственото си разбиране: “Има много тайни, които не търся да разбера или обясня; те са твърде високи и за мен, и за вас. По някои от тези въпроси мълчанието е злато”16. При липсата на специална представа за природата и личността на Святия Дух, Елън Уайт остава близо до Писанието и за разлика от другите цитирани адвентни писатели, оставя личността на Святият Дух неопределена 17. Това скоро се променя.

Елън Г. Уайт за Светия Дух през ранните години на 1890-те

Две години по-късно, през 1893 г., тя пише: „Налице е твърде малко извършено от делото относно влиянието на Святия Дух върху църквата… Святият Дух е Утешителят, в името на Христос. Той олицетворява Христос, но е отделна личност”18.

През 1896 г. цитира думите на Исус в Йоан 16: 7, 8 и след това пише най-ранното си ясно изявление за Святия Дух като Личност в Божеството. "Злото се е натрупвало от векове и е можело да бъде възпирано и да му се окаже съпротива само от силната мощ на Святия Дух, Третото лице на Божеството, която не би дошла с ограничена енергия, но в пълнотата на божествената сила"  Елън Г. Уайт публикува тези думи с лека модификация в “Копнежът на вековете”19. Няма никаква индикация за получено от Елън Уайт конкретно видение, което я кара да пише по-ясно за личността на Святия Дух. Въпреки това, като Господен вестител, тя става съвсем конкретна по въпроса през 1890-те години. През остатъка от живота си продължава да подкрепя личността и пълната божественост на Святия Дух 20.

Например, Елън Уайт често споменава Йоан 14-16 и Утешителя, който носи на вярващия присъствието на Исус. Тя продължи тази тема, представяйки Святия Дух като трета личност на Божеството. Пише следното: „Въпреки че нашият Господ се е възнесъл от земята към небето, Святият Дух е назначен за Негов представител сред хората.” След това цитира Йоан 14:15-18 и продължава: „Обременен с човешкото естество, Христос не можеше да бъде лично на всяко място; затова бе изцяло в тяхната полза това, че Той трябваше да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Святия Дух да бъде Негов заместник на земята” 21. Елън Уайт не изпитва недоволство от съществуващото напрежение относно темата, че Святият Дух е Личност и също така представлява Исус. Една характеристика на библейското Триединство е, че трите личности се представляват взаимно или се посочват една друга. Святият Дух представлява Исус. През целия си живот на земята Исус представлява Отец (Йоан 14: 9), а Отец посочва и въздига Сина (Мат. 3:17; 17: 5; Марк 1:11; 9: 7; Лука 3: 22; 9:35).

Употребата от Елън Г. Уайт на местоименията Той и То, когато споменава Светия Дух
През 1936 г. Х. К. Лейси твърди, че неговата поредица утринни библейски четива от 1895 г. по време на лагерното събрание в Армидейл и лекциите му в института в Куранбонг, Австралия, от 1896 г., са повлияли на Елън Уайт да приеме личността на Святия Дух. Лейси предполага, че Елън Уайт не е използвала термина Личност или не е посочвала Святия Дух с личното местоимение Той или Него преди неговите лекци 22.

Проучване на изказванията на Елън Уайт показва, че тя е използвала думата Личност( en. P, за да се позове на Святия Дух още през 1893 г., както е цитирано по-горе. Използва обаче местоименията „То” и „Той” по различен начин - както преди, така и след изричните си изявления за личността на Святия Дух. През 1884 г. Елън Уайт пише: „Святият Дух въздига и прославя Спасителя. Това е неговата служба да представя Христос” 23. През 1891 г. пише за „Святия Дух, който работи върху сърцата ни” Продължава:„ Взема от Божиите неща и ги представя още веднъж на нашите умове”. 24. В книгата “Копнежът на вековете”, написана през 1898 г., ясно описва личността на Святия Дух: “Когато живее в сърцето, Божият Дух преобразява живота” 25. През 1900 г. заявява: “Светият Дух е излязъл по целия свят; навсякъде повлиява сърцата на хората”26.

Книгата „Копнежът на вековете“ не само помага да се обясни личността на Святия Дух, но също така ясно учи относно вечността на Исус и Неговото пълно равенство с Отец. Изказването на Елън Уайт: "В Христос има живот – оригинален, не зает, не произлизащ от друг“, заедно с други твърдения за божествеността на Исус, помагат на много адвентистите да погледнат отново на Писанието, за да разберат мястото на Исус в Божеството 27.

Достовеността на изявленията на Елън Г. Уайт

Има хора, които вярват в пророческия авторитет на писанията на Елън Уайт, но отричат ​​личността на Святия Дух и Неговото място в Божеството. Ясните изявления на Елън Уайт ги поставят в трудно положение. В отговор те твърдят, че нейните секретари или редактори са вмъквали тези изявления без нейното знание. Тим Поарие, заместник-директор на Настоятелството на Елън Г. Уайт, публикува полезен доклад през 2006 г., проследявайки ключовите изявления на Елън Уайт към техния оригинален източник.

Оригинални чернови, написани от ръката на Елън Уайт, са достъпни за поне четири от най-ясните й изявления 28. Други документи са достъпни в оригиналния си машинописен вид и съдържат ръкописни бележки от Елън Уайт 29. В горната част на машинописна страница Елън Уайт написва думите: „Прочетох това внимателно и го приемам“ 30. Няколко от тези изявления са публикувани в различни форми. Самата Елън Уайт плаща за печатните платки на „Копнежът на вековете“ и на повечето от своите книги. В „Копнежът на вековете” дори изпраща корекции върху книгата, след като първото издание вече е публикувано. Тези промени са включени във второто издание. Степента на достоверност на изявленията на Елън Уайт е забележителна, а редакторите считат за неадекватно да се твърди, че тя не е написала изявленията относно Светия Дух, които се появяват в печатните ѝ издания.

Адвентистите от седмия ден вярват, че на Елън Уайт е даден пророчески дар. Нейните категорични изявления оказват значително влияние върху развитието на адвентното разбиране за Триединството, особено чрез подкрепата относно  вечното и първоначално естество на Исус и относно пълната божественост и личността на Святия Дух. Въпреки това, доктрината на адвентистите от седмия ден е установена чрез авторитета на Писанието, а не чрез писанията на Елън Уайт. Г-жа Уайт разбира, че пророческата й роля е да доведе хората до Библията като краен авторитет и основа за цялата вяра и практика. Тя пише в първия си публикуван трактат: „Препоръчвам ви, скъпи читателю, Божието слово като правило на вашата вяра и практика“ 31. В много случаи определя връзката на нейните писания с Библията. В едно от най-убедителните си изявления определя своята пророческа роля: „Аз имам да върша дело с много голяма значимост, да предавам чрез перо и глас наставленията, които ми се дават не само за адвентистите от седмия ден, но и за света. Издала съм много книги, големи и малки, някои от които бяха преведени на различни езици. Това е моето дело - да отварям Писанията пред другите, както Бог ги отвори за мен” 32.

Адвентистите от седмия ден имат по-библейска позиция за Святия Дух благодарение на писанията на Елън Уайт. Можем да бъдем благодарни, че Бог е ръководил  цялата история на църквата, за да изгради едно разбиране върху Библията чрез влиянието на Святия Дух в дара на пророчеството.

_____________
1 Проучванията включват Merlin D. Burt, “Demise of Semi-Arianism and Anti-Trinitarianism in Adventist Theology, 1888-1957” (научна статия, Andrews University, 1996); Gerhard Pfandl, The Doctrine of the Trinity Among Adventists (Silver Spring, MD: Biblical Research Institute, 1999); Woodrow W. Whidden, Jerry Moon, and John Reeve, The Trinity: Understanding God’s Love, His Plan of Salvation, and Christian Relationships (Hagerstown, MD: Review and Herald Pub. Assn., 2002); Jerry Moon, “The Adventist Trinity Debate, Part 1: Historical Overview,” Andrews University Seminary Studies 41, no. 1 (2003): 113–129; Jerry Moon, “The Adventist Trinity Debate, Part 2: The Role of Ellen G. White,” Andrews University Seminary Studies 41, no. 2 (2003): 275–292; Michael Dornbrack, “Die Rolle Ellen Whites bei der Entwicklung der Trinitatslehre in der Adventgemeinde: Aussagen, Auswirkungen und Reaktionen” (научна статия, Theologische Hochschule Friedensau, 2004); Merlin D. Burt, “History of Seventh-day Adventist Views on the Trinity,” Journal of the Adventist Theological Society 17, no. 1 (2006): 125–139; Jerry Moon, “The Quest for a Biblical Trinity: Ellen White’s ‘Heavenly Trio’ Compared to the Traditional Doctrine,” Journal of the Adventist Theological Society 17, no. 1 (2006): 140–159; Denis Fortin, “God, the Trinity, and Adventism: An Introduction to the Issues,” Journal of the Adventist Theological Society 17, no. 1 (2006): 4–10; Denis Kaiser, “A Comparative Study on the Trinity as Seen in the Methodist Episcopal Church, the Christian Connexion, and Among Seventh-day Adventists Until 1870” (научна статия, Andrews University, 2008); Merlin D. Burt, “The Trinity in Seventh-day Adventist History,” Ministry, February 2009, 5–8. Няколко документа бяха написани преди 90-те години. Два от най-значимите са Erwin Roy Gane, “The Arian or Anti-Trinitarian Views Presented in Seventh-day Adventist Literature and the Ellen G. White Answer” (master’s thesis, Andrews University, 1963); Russell Holt, “The Doctrine of the Trinity in the Seventh-day Adventist Denomination: Its Rejection and Acceptance” (списание, Andrews University, 1969).

2 Скорошни проучвания включват Denis Kaiser, “The Holy Spirit and the Hermeneutical Approach in Modern Adventist Anti-Trinitarian Literature” (научна статия, Andrews University, 2008); Denis Kaiser, “The Reception of Ellen White’s Trinitarian Statements, 1897-1915,” в Elen G. White Encyclopedia, ред. Денис Фортин и Джери Мун (Hagerstown, MD: Review and Herald Pub. Assn., предстоящ); Tim Poirier, “Ellen White’s Trinitarian Statements: What Did She Actually Write?” Ellen White and Current Issues Symposium 2 (2006): 18–40; Evelyn Tollerton, “The Historical Development of the Doctrine of the Holy Spirit in Seventh-day Adventist Theology: A Paradigm Shift From Anti-Trinitarianism to Trinitarianism, 1846-1946” (научна статия, Andrews University, 2006). Най-ранната история на личността на Святия Дух е от Christy Mathewson Taylor, “The Doctrine of the Personality of the Holy Spirit as Taught by the Seventh-day Adventist Church up to 1900” (бакалавърска теза, Seventh-day Adventist Theological Seminary, 1953). Част от съдържанието в първата част на тази статия е извлечено от изследванията на Тейлър.

  3 E. Goodrich, “No Spirit,” Review and Herald, 28 януари 1862 г., 68; R. F. Cottrell, “The Beginning of the End,” Review and Herald, 16 декември 1873, 5; Joseph Clarke, “Be Filled With the Spirit,” Review and Herald, 10 март 1874 г., 103.

4 D. M. Canright, “The Personality of God,” Review and Herald, 29 Август – 19 Септември, 1878 г., 73, 81, 82, 89–90, 97; D. M. Canright, Matter and Spirit; or, The Problem of Human Thought: A Philosophical Argument (Battle Creek, MI: Review and Herald Pub. Assn., 1882), 47, 48; D. M. Canright, “The Holy Spirit,” Signs of the Times, 8 Август 1878 г., 236; Uriah Smith, “In the Question Chair: Is the Holy Ghost a Person?” Review and Herald, 28 Октомври 1890 г., 664. За добро обяснение на ранното адвентно разбиране за личността, вижте Evelyn Tollerton, “The Spirit of God: The Omnipresent Influence of God” (доклад, представен на SDATS Scholarship Symposium, 9 януари 2007 г.).

5 ХJ. H. Waggoner, The Spirit of God: Its Offices and Manifestations to the End of the Christian Age (Battle Creek, MI: Steam Press of the Seventh-day Adventist Pub. Assn., 1877 г.), 8, 9.

6 James White and Uriah Smith, The Biblical Institute: A Synopsis of Lectures on the Principal Doctrines of Seventh-day Adventists (Oakland, CA: Steam Press of the Pacific S.D.A. Pub. House, 1878), 184.

7 D. M. Canright, “The Holy Spirit,” Signs of the Times, 25 юли 1878 г., 218; D. M. Canright, “The Holy Spirit,” Signs of the Times, 8 август 1878 г., 236.

8 M. C. Wilcox, “Manifestation of the Holy Spirit,” Signs of the Times, 15 юни 1889 г., 422.

9 M. C. Wilcox, “The Spirit of Life,” Signs of the Times,  2 юни1898 г., 342.

10 C. P. Bollman, “The Spirit of God,” Signs of the Times, 4 ноември 1889 г., 663.

11 R. A. Underwood, “The Holy Spirit a Person,” Review and Herald, 17 май 1898 г., 310; акцент в оригинала.

12 A. T. Jones, “Christian Loyalty,” Medical Missionary, 27 март 1907 г., 98. С изключение на Елън Уайт, Джоунс е и най-ранният ясно представящ вечната божественост на Исус. Виж Burt, “Demise of Semi-Arianism,” 7, 8.

13 Ellen Harmon, “Letter From Sister Harmon,” Day-Star, 14 март 1846 г., 7.

14 James White, “Preach the Word,” Review and Herald, 11 декември 1855 г., 85; виж също James White, “Letter From Bro. White,” Day-Star, 24 януари 1846 г., 25; Joseph Bates, The Opening Heavens; or, A Connected View of the Testimony of the Prophets and Apostles, Concerning the Opening Heavens, Compared With Astronomical Observations, and of the Present and Future Location of the New Jerusalem, the Paradise of God (New Bedford, MA: Benjamin Lindsey, 1846), 1.

15 Елън Г. Уайт, Ранни писания (Вашингтон, DC: Review and Herald Pub. Assn., 1945), 1945), 22.

16 Ellen G. White to Brother Chapman, 11 юни 1891 г., Letter 7, 1891 г., в Manuscript Releases, том. 14 (Silver Spring, MD: Ellen G. White Estate, 1990), 175, 179.  

17 Същото се отнася и за същността на божествеността на Исус. В този случай тя е най-ранният адвентен писател, който нарича Христос вечен. Виж Елън Уайт, „Призив към мисионерите“, Review and Herald, 8 август 1878 г., 49.

18 Ellen G. White, “Privileges and Responsibilities of Christians; Depend on Holy Spirit, Not Self,” MS 93, 1893, in Manuscript Releases, vol. 20 (Silver Spring, MD: Ellen G. White Estate, 1993), 323, 324.

19 Ellen G. White, “My Brethren in America,”, 6 февруари 1896 г., Letter 8, 1896 г., в Manuscript Releases, том. 2 (Silver Spring, MD: Ellen G. White Estate, 1987), 34; Ellen G. White, Special Testimonies for Ministers and Workers, no. 10 (1897), 25–33; Елън Уайт, Копнежът на вековете (Oakland, CA: Pacific Press Pub. Assn., 1898), 671.

20 Ellen G. White to Sister Wessels, 7 март 1897 г., Letter 124, 1897, в Daughters of God (Hagerstown, MD: Review and Herald Pub. Assn., 1998), 183–185; Ellen G. White, Special Testimonies for Ministers and Workers, no. 10 (1897), 37; Ellen G. White, “Extracts From Discourse Given by Mrs. E. G. White in the Avondale Church, 25 март 1899 г.,” MS 66, 1899; Ellen G. White, “Preparation for Baptism,” MS 57, 1900; Ellen G. White, “God’s Purpose for His People,” MS 27a, 1900; Ellen G. White, MS 130, 1901; Ellen G. White, “An Important Letter,” Union Conference Record, 1 април 1901, 2; Ellen G. White, “Preach the Word,” MS 20, 1906; Ellen G. White, Special Testimonies Series B, no. 7 (1905), 62, 63 от MS 21, 1906, написана по отношение на Дж. Х. Келог и неговото виждане, че Бог е същност, която прониква по-скоро в природата, отколкото в личното същество. Тя пише по-рано в този ръкопис: „Аз съм инструктирана да кажа, че не трябва да се вярва на чувствата на тези, които търсят напреднали научни идеи. Правят се следните изявления: Отец е като светлина невидим; Синът е като светлината, въплътен; Духът е светлината, която се излива навън. ”Отецът е като росата, невидимата пара; Синът е като росата, събрана в красива форма; Духът е като росата, паднала на основата на живота. ”Друго представяне: Отец е като невидимата пара; Синът е като оловен облак; Духът е паднал дъжд и работи в освежаваща сила. ”Всички тези спиритуалистични твърдения са просто едно нищо. Те са несъвършени, неверни."

21 Ellen G. White to Edson and Emma White, February 18, 1895, Letter 119, 1895 (Silver Spring, MD: Ellen G. White Estate).

22 H. C. Lacey to W. C. White, 27 юли 1936 г. (Berrien Springs, MI: Center for Adventist Research, Andrews University).

23 Ellen G. White, “Man’s Obligation to God,” Signs of the Times, Знамения на времето, 3 април 1884 г., 209.

24 Ellen G. White, “Man’s Obligation to God,” Signs of the Times, 25 август 1891 г., 529.

25 Елън Уайт, Копнежът на вековете, 173.

26 Ellen G. White, Christ’s Object Lessons (Oakland, CA: Pacific Press Pub. Assn., 1900), 70.

27 Елън Уайт, Копнежът на вековете, 530.

28 Poirier, “Ellen White’s Trinitarian Statements.” Написаните от Елън Уайт ръкописни оригинални чернови са налични за MS 93, 1893; MS 57, 1900; MS 20, 1906; и MS 21, 1906.

29
Взаимосвързани оригинални типографски ръкописи съществуват в Letter 8, 1896 г.; MS 27a, 1900; MS 57, 1900; MS 20, 1906; и MS 21, 1906.

30 MS 20, 1906.

31 Ellen G. White, A Sketch of the Christian Experience and Views of Ellen G. White (Saratoga Springs, NY: James White, 1851), 64.

32 Елън Г. Уайт, Свидетелства към Църквата, том. 8 (Оукланд, Калифорния: Pub. Pacific Press. Assn., 1904), 236.

Изт.: https://www.ministrymagazine.org/archive/2012/04/ellen-white-and-the-personhood-of-the-holy-spirit


Тагове:   Уайт,   адвентист,   елън уайт,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796389
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031