Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2013 10:47 - # АКО СТЕ БИЛИ ДЕТЕ ТОГАВА.... #
Автор: bainiki Категория: Други   
Прочетен: 2452 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 17.01.2013 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
 
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век.

ОРИГИНАЛЪТ Е - ТУК!

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

*
 Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

*
 Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

*
 Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:


1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Намерено някъде.


Николай Николов



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. muerte - Готино.
17.01.2013 21:30
Попаднах на него преди доста време и ми стана малко тъжно. Не защото съм едно от тия деца на 60-те, а защото синът ме няма да е. И колкото и да се опитвам няма да мога да му обясня как така съм бил толкова щастлив.

П. п. Имам нещо подобно в компа - ще го пусна тия дни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bainiki
Категория: Други
Прочетен: 1605569
Постинги: 455
Коментари: 936
Гласове: 1325
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930